В Дом Витгенщайн във Виена връчват Златен век на Йоан Холендер
На 3-и октомври в залата на Българския културен институт “Дом Витгенщайн “ във Виена на публична гала ще бъде връчена премията на Министерството на културата на Република България и почетен знак “Златен век “ на Йоан Холендер – една от именитите фигури в австрийската музикална просвета. В началото на своята кариера той е сред най-известните импресарии в Европа, след което в продължение на 19 театрални сезона от 1992 до 2010 година е извънредно сполучлив шеф на Виенската Щатсопер. В момента е консултант по художествените въпроси на Метрополитън опера в Ню Йорк и на пролетния музикален фестивал в Токио, създател и водещ на предаване за просвета в ефира на австрийската частна телевизия SERVUS TV, член на жури на многочислени оперни състезания и, несъмнено, извънредно ерудиран и забавен събеседник. През годините имах удоволствието постоянно да беседвам и да върша изявленията с Йоан Холендер. Винаги ме е впечатлявала страстта, с която приказва за българското оперно изкуство и артисти! Така беше и в сегашната ни среща, но започнахме изявлението с друга настояща тематика. През 2017 година Пласидо Доминго отпразнува 50- годишен празник от дебюта си на сцената на Виенската Щатсопер, а всички австрийски медии означиха обстоятелството, че точно младия тогава импресарио Йоан Холендер е фигурата, която през 1967 година го стартира.
Доминго стартира кариерата си от напълно дребни оперни театри. Пееше в операта в Тел Авив, а тя се обитаваше в постройката на едно кино. След това постъпи в оперния спектакъл в Хамбург и там аз го чух. Предложих му да се яви на прослушване във Виенската Щатсопер. Доминго пристигна във Виена, пя прелестно пред комисията, само че не получи незабавно ангажимент. След няколко месеца шефът на Щатсопер ми телефонира и ме запита безусловно: “Може ли испанецът от Хамбург да изпее партията на Дон Карлос във Виена? “ Доминго в действителност е мексиканец и в никакъв случай преди това не беше пял тази роля, само че несъмнено незабавно се съгласи и се представи доста сполучливо като посетител реализатор с партията на Дон Карлос в Щатсопер. В тези спектакли в ролята на крал Филип му партнира Чезаре Сиепи, а Елизабет бе Гуинет Джоунс. Спомням си, че след първото представление Доминго ме помоли да отидем късно вечерта при паметника на Фридрих Шилер в центъра на Виена като алегорична признателност за сполучливо миналия дебют. Бяхме взели бутилка шампанско и вдигнахме наздравица за нашия екип като импресарио и оперен артист. А това партъорство продължи дълги години. В следствие Доминго пя във Виенската Щатсопер спектакли на “Кармен “, “ Трубадур “, “Палячи “, “Фауст “ и още доста други функции. Започна неговата международна кариера. Бях импресарио на Доминго до 1988г. Имахме извънредно правилни взаимоотношения. Никога не сме подписвали контракт между тях – той ми се доверяваше и аз на него. Това в днешно време надали е допустимо, само че и самият Доминго е изключение като човек и артист. Нашите прелестни настоятелен взаимоотношения и другарство продължиха и откакто станах шеф на Виенската Щатсопер през 1992 г. Той се превъплъти тук в доста функции - към днешна дата общо 253 са представленията с негово присъединяване на тази сцена. Доминго постоянно искаше да изпее всичко, което е допустимо. И до момента е подобен. В началото на моя мандат като шеф на Щатсопер му предложих да се показа в една вечер с две разнообразни функции в два разнообразни театъра - първо в операта “Мантията “ от Пучини във Фолксопер, а по-късно Канио в “Палячи “ на сцената на Щатсопер. Доминго незабавно се съгласи и отговори: „ facciamo– ще го създадем! ” Това беше забележителната вечер на 18 юни 1993 година Успехът беше свръхестествен! След присъединяване във Фолксопер, Доминго се придвижи до Щатсопер със особено квалифициран за случая старовремски трамвай, облечен в театрален костюм и заобиколен от други артисти. Австрийската държавна телевизия излъчваше директно, безусловно цяла Виена съпреживяваше това събитие. През 2007 година бях още шеф, когато проведох 40-годишния празник от дебюта на Доминго в Щатсопер. Тогава той извърши едно деяние от “Валкюра “ и последно деяние от “Отело “, в което му партнира Красимира Стоянова. През последните години Доминго стартира да извършва баритонов репертоар - това е негово решение. Но аз му написах писмо с думите: „ ти беше тенорът на моя живот и ще си останеш подобен! ”
Когато заговорихме с Йоан Холендер за България и първото му посещаване в София, още веднъж се върнахме в далечната 1967 година
Поводът бе авторитетния и доста прочут и важен в тези години Конкурс за млади оперни артисти, който се организираше в София. Тогава Атлантов завоюва първа премия и аз се срещнах с него. От София отпътувах за Варна и гледах театър на операта “Риенци “ от Вагнер, изпълнена на български език. Много бяха българските оперни артисти, които познавах като импресарио и не приказвам само за Гяуров или Гюзелев. Софийската опера имаше приказен отбор, прелестна генерация от артисти: Стефан Еленков, Стоян Попов, Никола Василев, Юлия Винер, Благовеста Карнобатлова, Александрина Милчева и доста, доста други. Помня диригентите Асен Найденов и Руслан Райчев, педагога Христо Бръмбаров.
Йоан Холендер приказва с почит за българската оперна традиция и с изключително удивление за една оперна звезда - Красимира Стоянова.
Великолепна е Красимира Стоянова! Наскоро бъдещият шеф на Щатсопер Богдан Рошчич ме запита “Г-н Холендер, необикновено е по какъв начин открихте тази певица Красимира Стоянова? “ Не желая да си отдавам заслугата, че съм я разкрил. Красимира Стоянова сама се построи през годините и доближи висше равнище на интерпретация. Да, аз я чух по време на театър на операта “Еврейката “ в Лудвигсхафен и я ангажирах в състава на Щатсопер. Тя стартира с функции като Микаела, Мими, имаше хубав глас, пееше доста музикално, само че не беше сензация в началото. Постепенно тя разпростра по свръхестествен метод своя гений и сега има интернационална кариера от най-висша класа. В началото аз обърнах мнимание и на Рикардо Мути, който я ангажира за осъществяването на IX симфония от Бетовен. Уникално е как Красимира Стоянова разшири своето амплоа и в репертоара на Рихард Щраус! Когато пристигна във Виена, тя не знаеше една дума немски, а сега осъществяванията й в “Ариадна на Наксос “, “Дафне “ и изключително Маршалката от “Кавалерът на розата “ са съвършени. Мога само да кажа “Поклон “.Трябва да подчертая и друго – в персонален проект Красимира Стоянова е рядко стойностен човек. Винаги, когато приказвам за нея, това стопля сърцето ми. Много оценявам също Веселина Кацарова и Надя Кръстева. Двете по незабравим метод разпростряха своя гений и построиха своята почтена кариера. Винаги с удоволствие приказвам и за Вера Немирова. Тя асистираше на Конвични в неговата режисура на “Дон Карлос “ в Щатсопер, а по-късно независимо като режисъор сложи тук доста сполучливо и по автентичен метод операта “Дама Пика “ от Чайковски. През 2015 година посетих Русе особено поради Вера Немирова и снимах за австрийската телевизия филм във връзка режисираната от нея премиера на операта “ Катерина Измайлова “ от Шостакович.
Проведохме изявлението с Йоан Холендер в неговия настоящ кабинет наоколо до Операта, чиито стени са безусловно запълнени от фотоси с посвещения, награди, почетни оценки. Запитах го какво е възприятието преди връчването на следващата премия, този път от България.
Имам доста почетни оценки и всички са значими за мен. А премията от България? При цялата ми скромност ще кажа – мисля, че я заслужавам. Усещам вашата страна близка и считам, че имам принос през всичките тези години за лансирането на българското оперно изкуство.
Доминго стартира кариерата си от напълно дребни оперни театри. Пееше в операта в Тел Авив, а тя се обитаваше в постройката на едно кино. След това постъпи в оперния спектакъл в Хамбург и там аз го чух. Предложих му да се яви на прослушване във Виенската Щатсопер. Доминго пристигна във Виена, пя прелестно пред комисията, само че не получи незабавно ангажимент. След няколко месеца шефът на Щатсопер ми телефонира и ме запита безусловно: “Може ли испанецът от Хамбург да изпее партията на Дон Карлос във Виена? “ Доминго в действителност е мексиканец и в никакъв случай преди това не беше пял тази роля, само че несъмнено незабавно се съгласи и се представи доста сполучливо като посетител реализатор с партията на Дон Карлос в Щатсопер. В тези спектакли в ролята на крал Филип му партнира Чезаре Сиепи, а Елизабет бе Гуинет Джоунс. Спомням си, че след първото представление Доминго ме помоли да отидем късно вечерта при паметника на Фридрих Шилер в центъра на Виена като алегорична признателност за сполучливо миналия дебют. Бяхме взели бутилка шампанско и вдигнахме наздравица за нашия екип като импресарио и оперен артист. А това партъорство продължи дълги години. В следствие Доминго пя във Виенската Щатсопер спектакли на “Кармен “, “ Трубадур “, “Палячи “, “Фауст “ и още доста други функции. Започна неговата международна кариера. Бях импресарио на Доминго до 1988г. Имахме извънредно правилни взаимоотношения. Никога не сме подписвали контракт между тях – той ми се доверяваше и аз на него. Това в днешно време надали е допустимо, само че и самият Доминго е изключение като човек и артист. Нашите прелестни настоятелен взаимоотношения и другарство продължиха и откакто станах шеф на Виенската Щатсопер през 1992 г. Той се превъплъти тук в доста функции - към днешна дата общо 253 са представленията с негово присъединяване на тази сцена. Доминго постоянно искаше да изпее всичко, което е допустимо. И до момента е подобен. В началото на моя мандат като шеф на Щатсопер му предложих да се показа в една вечер с две разнообразни функции в два разнообразни театъра - първо в операта “Мантията “ от Пучини във Фолксопер, а по-късно Канио в “Палячи “ на сцената на Щатсопер. Доминго незабавно се съгласи и отговори: „ facciamo– ще го създадем! ” Това беше забележителната вечер на 18 юни 1993 година Успехът беше свръхестествен! След присъединяване във Фолксопер, Доминго се придвижи до Щатсопер със особено квалифициран за случая старовремски трамвай, облечен в театрален костюм и заобиколен от други артисти. Австрийската държавна телевизия излъчваше директно, безусловно цяла Виена съпреживяваше това събитие. През 2007 година бях още шеф, когато проведох 40-годишния празник от дебюта на Доминго в Щатсопер. Тогава той извърши едно деяние от “Валкюра “ и последно деяние от “Отело “, в което му партнира Красимира Стоянова. През последните години Доминго стартира да извършва баритонов репертоар - това е негово решение. Но аз му написах писмо с думите: „ ти беше тенорът на моя живот и ще си останеш подобен! ”
Когато заговорихме с Йоан Холендер за България и първото му посещаване в София, още веднъж се върнахме в далечната 1967 година
Поводът бе авторитетния и доста прочут и важен в тези години Конкурс за млади оперни артисти, който се организираше в София. Тогава Атлантов завоюва първа премия и аз се срещнах с него. От София отпътувах за Варна и гледах театър на операта “Риенци “ от Вагнер, изпълнена на български език. Много бяха българските оперни артисти, които познавах като импресарио и не приказвам само за Гяуров или Гюзелев. Софийската опера имаше приказен отбор, прелестна генерация от артисти: Стефан Еленков, Стоян Попов, Никола Василев, Юлия Винер, Благовеста Карнобатлова, Александрина Милчева и доста, доста други. Помня диригентите Асен Найденов и Руслан Райчев, педагога Христо Бръмбаров.
Йоан Холендер приказва с почит за българската оперна традиция и с изключително удивление за една оперна звезда - Красимира Стоянова.
Великолепна е Красимира Стоянова! Наскоро бъдещият шеф на Щатсопер Богдан Рошчич ме запита “Г-н Холендер, необикновено е по какъв начин открихте тази певица Красимира Стоянова? “ Не желая да си отдавам заслугата, че съм я разкрил. Красимира Стоянова сама се построи през годините и доближи висше равнище на интерпретация. Да, аз я чух по време на театър на операта “Еврейката “ в Лудвигсхафен и я ангажирах в състава на Щатсопер. Тя стартира с функции като Микаела, Мими, имаше хубав глас, пееше доста музикално, само че не беше сензация в началото. Постепенно тя разпростра по свръхестествен метод своя гений и сега има интернационална кариера от най-висша класа. В началото аз обърнах мнимание и на Рикардо Мути, който я ангажира за осъществяването на IX симфония от Бетовен. Уникално е как Красимира Стоянова разшири своето амплоа и в репертоара на Рихард Щраус! Когато пристигна във Виена, тя не знаеше една дума немски, а сега осъществяванията й в “Ариадна на Наксос “, “Дафне “ и изключително Маршалката от “Кавалерът на розата “ са съвършени. Мога само да кажа “Поклон “.Трябва да подчертая и друго – в персонален проект Красимира Стоянова е рядко стойностен човек. Винаги, когато приказвам за нея, това стопля сърцето ми. Много оценявам също Веселина Кацарова и Надя Кръстева. Двете по незабравим метод разпростряха своя гений и построиха своята почтена кариера. Винаги с удоволствие приказвам и за Вера Немирова. Тя асистираше на Конвични в неговата режисура на “Дон Карлос “ в Щатсопер, а по-късно независимо като режисъор сложи тук доста сполучливо и по автентичен метод операта “Дама Пика “ от Чайковски. През 2015 година посетих Русе особено поради Вера Немирова и снимах за австрийската телевизия филм във връзка режисираната от нея премиера на операта “ Катерина Измайлова “ от Шостакович.
Проведохме изявлението с Йоан Холендер в неговия настоящ кабинет наоколо до Операта, чиито стени са безусловно запълнени от фотоси с посвещения, награди, почетни оценки. Запитах го какво е възприятието преди връчването на следващата премия, този път от България.
Имам доста почетни оценки и всички са значими за мен. А премията от България? При цялата ми скромност ще кажа – мисля, че я заслужавам. Усещам вашата страна близка и считам, че имам принос през всичките тези години за лансирането на българското оперно изкуство.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ